Точно полунощ в навечерието на Нова година над милион посетители на Таймс Скуеър и близо милиард телевизионни зрители ще гледат The Ball Drop- голямата топка над бившата редакция на списание Таймс се плъзга надолу по метален стълб и отбелязва нулевия час.
Устройството на Таймс Скуеър е инжинерсно чудо, създадено от алуминиев геодезичен скелет, покрит с клиновидни кристали и повече от 32 000 светодиоди, които са в състояние да създадат милиарди калейдоскопски цветни модели. Но въпреки модерната си черупка, топката, тежаща близо 5 тона е изобретена през XIX век.
Топките, отмерващи времето възникват в началото на деветнайсти век, преди в Съединените Щати да бъдат въведени часовите зони. Тогава повечето американски градове сами са определяли местното време спрямо позицията на слънцето.
Познаването на точното време в морето е било изключително трудно, но и решаващо за моряците, които са го използвали, за да изчислят на позиция на корабите. Навигаторите е трябвало разчитат на морски хронометър, апарат, наподобяващ огромен джобен часовник, внимателно поставен в дървена кутия, за да го поддържат в пълен баланс, при приливите и отливите на бурното море.
За съжаление, хронометрите не били точни, налагало се екипажът постоянно да ги калибрира, за да избегнат инциденти с корабите или да се изгубят в морето.
През 1818 г.на капитан Робърт Уачоп от Кралския английски флот му хрумва идеята, че за да измерват времето могат да използват визуален сигнал от крайбрежна военноморска обсерватория. Така всички капитани в пристянището можели да виждят точния час от палубите си и да сверят корабния хромометър.
Първото спускане на топката (The Ball Drop) станало на търговски док в Портсмут, Англия в края на 1829 г. Дизайнът на капитан Уачоп използвал две топки с диаметър метър и половина всяка, поставени на пилон до кея. Едната топка била фиксирана в горната част на стълба, а другата- подвижна. Минути преди обяд, втората топка била механично вдигната, докато опре в неподвижната топка, така че между тях да не мина светлина. Като част от подготовката от брега вдигнали и знаме, за да предупреди наблюдателите от водата за предстоящия сигнал, който според изчисленията на Уачоп трябвало даотне по-малко от половин секунда. Часът ударил, The Ball Drop, капитаните видяли светлина между топките и сверили хронометрите си спрямо официалното време.
Година по-късно Уачоп си поставил за цел всички англигски пристанища да бъдат снабдени с такъв уред и всеки кораб, плаващ под британски флаг да сверява хронометъра си спрямо него. Малко след това Кралската обсерватория в Гринуич издигна собствена топка за измерване на времето. До средата на XIX век топката вече е универсален уред за измерване на времето и се появява на пристанища в Джакарта, Валпараисо, нос на Добрата Надежда и Мадрас.
Но технологията имала много недостатъци. Калибрирането на морски хронометър според топката било сложно, тъй като хронометърът се намирал под палубата, откъдето нямало видимост към топката. Моряците също се оплаквали от лоша видимост и фалшиви сигнали при бури и неблагоприятни метеорологични условия.
Проблемът бил решен а помощта на нова технология- самонавиващи се часовници, които се появили през осемдестте години на XIX век заменили хронометрите и елиминирали нуждата от визуални сигнали за отмерване на местното време.
The Ball Drop традицията останала жива. В градовете хората сверявали личните часовници според спускането на топката. Големите бизнеси като банки, транспортни компании и игрални зали също сверявали часовниците си според топката. Знаем, че американският президнт Айбрахам Линкълн е бил убил в 10:13 ч. защото прислужникът му е синхронизирал часовника на Ford’s Theatre същата сутрин.
Топката за отмерване на времето се превърнала в красив акцент върху покривите на общинските сгради. Уредът станал толкова популярен, че се появили дори в градове без излез на море като Канзас Сити, Мисури; Акрон, Охайо; и Крит, Небраска. The Ball Drop се превърнал в мода по витрините на магазините, хотелите и централите на големи компании. Бижутерийните магазини ги използвали, за да демонстрират надеждността на новите ръчни и стенни часовници.
През 1896 г. Адолф Окс купува списание „Times“ (Таймс) и решава да премести редакцията в бившия хотел „Пабст“, на кръстовището на 42-ра улица, Бродуей и Седмо авеню. Новата сграда на изданието, втора по височина в Манхатън и облицоцована изцяло в розов гранит била символ на Ню Йорк, затова и през 1904г. Окс убеждава кмета Джордж МакКелън да кръсти площада- Таймс.
За да отпразнува събитието Окс планира парти за Нова година на Таймс Скуеър (Times Square), обещавайки фойерверки в полунощ. Така създал нова традиция за нюйоркчани далеч от традиционното новогодишно тържество на Уолстрийт, където хората се събирали, за да слушат новогодишната молитва и камбаните на местната църква- Триединство.
Три години по-късно обаче Окс не получил разрешение за изстрелване на фойерверките в полунощ. Вместо това той инсталирал стълб на покрива на редакцията, а на върха му 320-килограмова сфера от желязо и дърво, покрита със стотици 25W крушки, която се спуснала надолу точно в полунощ.
„Таймс“ се мести в нова сграда през 1913 г., но традиционният The Ball Drop на „Таймс Скуеър“ продължва и до днес, прекъснат само два пъти през Втората Световна Война- 1942 и 1943 г.
До 1995 г. топката е спускана по шестима здрави мъже с въжета и хронометър. Но днес The Ball Drop е иницииран от атомен часовник с лазерно охлаждане в Колорадо, основният стандарт за време за САЩ. Близо два века след изобретяването на топката тя продължава да бъде най-зрелищният показател за публично измерване на времето.
